„Селският фейсбук“, архаизъм, културен клуб, духовен център, място за срещи... читалището днес търси своята роля, която да му влее жизнени сили така, както е ставало след всяка голяма промяна в страната ни. След кризата идва възземането, за него обаче има..
По време на така наречения социализъм държавата изцяло отнема инициативата на гражданите. Читалищата, които са създадени и десетилетия работят благодарение на доброволните дарения, труд и ентусиазъм на хората, на практика стават част от институциите в НРБ...
Сказки, лектории, празнични четения, народни четения, научен курс, лекторска група, селски университет… Под тези наименования в началото на ХХ век и особено през 20-те и 30-те години читалищната просвета става особено популярна. Почти няма интелектуалец –..
Енергията на прохождащата млада държава е насочена към създаване на институции и закони, а свободните граждани се впускат в политиката и предприемачеството. Читалищата остават на заден план за повече от десетилетие. За някои от тях кризата започва още..
Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“..
